Недостиг на служители се появява в развитите икономики в момент, когато компаниите, възобновяващи дейност след блокадите заради коронавируса, се стремят да ускорят повторното наемане на служители. Това може да доведе до ръст на разходите за заплати на компаниите, пише Financial Times.
Натискът е най-очевиден в САЩ, сочат икономически данни. Дженифър МакКиън от консултантската компания Capital Economics казва, че „вече има явни данни от бизнес допитвания в САЩ за недостиг на работна ръка“, като незаетите работни места растат, а служителите работят повече часове от обичайното в миналото.
В Европа безработицата започва да намалява, а в Лондон и Берлин, както и в американски градове барове и ресторанти не успяват да запълнят свободните позиции. Това поставя въпроса дали ще се наложи повишаване на заплащането, за да се привличат служители.
Но в момент, когато американската икономика все още има десет милиона работни места по-малко в сравнение с тенденцията преди пандемията, а пет милиона служители са пуснати в принудителен отпуск само във Франция и Германия към края на първото тримесечие, работодателите на теория трябва да успеят да привлекат хора, които искат да се върнат на работа.
В САЩ някои политици и икономисти твърдят, че комбинация от щедри помощи при безработица, притеснения за здравето и проблеми с грижите за децата може да задържат някои хора извън работната сила.
Във Великобритания работодатели установяват, че много граждани на страни членки на ЕС са напуснали, а някои хора се тревожат да излязат от относителната безопасност на принудителния отпуск за сметка на нова работа, докато заплахата от нови блокади не изчезне.
Дори в еврозоната, където икономиките са в по-ранен етап на повторно отваряне, нови бизнес допитвания показват, че наемането на служители става по-трудно.
Все още не е ясно дали това е началото на повишаването на заплащането. В САЩ тримесечният индекс за разходите за работа показа най-големия скок на заплатите за последните 14 години през първото тримесечие на 2021 г., но той изостава от събития на място и може да е волатилен. В еврозоната и Великобритания основните показатели за ръста на заплатите са изкривени от големия брой нископлатени служители, които все още са без работа, и от намаляването на работното време заради пуснатите в принудителен отпуск служители и програмите за краткосрочна заетост.
„Ако недостигът на работна ръка, видим в новите данни, не бъде разрешен, ръстът на заплатите в САЩ ще бъде главозамайващ. Търсенето на служители скача рязко“, коментира Иън Шепърдсън от консултантската компания Pantheon Macroeconomics.
Той обаче допълва, че част от натиска може да се окаже временен, особено след като училищата отворят отново врати, а помощите при безработица вече не са толкова щедри.
„Никой не знае със сигурност дали тези хора са напуснали трудовата сила. Така че никой не знае със сигурност дали те ще се върнат“, отбелязва Шепърдсън.
Хайди Шийрхолц, директор на политиките в Института по икономическа политика, коментира, че заплатите в местата за настаняване и сектора на развлеченията в САЩ не се завръщат към тенденцията си преди пандемията и е малко вероятно да доведат до по-широк натиск, защото са останали доста под заплащането в други сектори.
„Няма данни, че нажеженият трудов пазар в сектора на развлеченията, хотелиерството и ресторантьорството е напът да подпали останалата част от икономиката… Недостигът на работна ръка, водещ до ръст на заплатите в този сектор, просто няма достатъчно влияние, за да тласне нагоре заплатите във всички сектори“, отбелязва Шийрхолц в блог публикация.
Други икономисти твърдят, че натискът върху заплащането е реален в САЩ, но би трябвало да е по-слаб и мимолетен в останалите страни, особено в еврозоната.
Холгер Шмединг, икономист в Berenberg, казва, че това отчасти се дължи на разликите в системите за договаряне на заплатите. Той отбелязва, че заплатите обикновено се приспособяват по-бавно към колебания в икономическия растеж в европейските страни от континенталната част, където много служители са обхванати от секторни договорки за заплащането.
В някои страни заплатите са индексирани към инфлацията от предходната година, което означава, че ръстовете през 2021 г. ще са малки.
В Германия колективни трудови договори, сключени „в сянката на рецесията“, ще останат в сила две години, така че дори силен ръст в индустрията няма да намери отражение в заплатите за известно време, казва Швединг. „Умереният ръст на заплатите вече е договорен за следващата година“, допълва той.
Освен това работодатели както във Великобритания, така и в еврозоната може да имат по-голям набор от служители, от които да избират. Икономическата неактивност расте в другите страни, но МакКиън твърде, че в САЩ много служители, които са напуснали трудовия пазар, са избрали да се оттеглят за постоянно. Във Великобритания и еврозоната, поне някои пуснати в принудителен отпуск служители може да бъдат съкратени след изтичането на субсидиите за заплатите и да навлязат отново на трудовия пазар.
Ник Кунис, икономист в ABN Amro, казва, че има „голяма скрита безработица в еврозоната“. „Така че след като част от породената от пандемията волатилност затихне…, вероятно ще се изправим пред позната гледка – инфлация под целта на Европейската централна банка за стабилност на цените“, която е за равнище под, но близо до 2%.
В крайна сметка перспективите за заплатите в развитите икономики ще зависят от силата на възстановяването им и степента на стимулите, които правителствата и централните банки продължат да предоставят през идните месеци.
За еврозоната конкретно Шмединг предупреждава, че силен ръст на заплатите може да последва, едва когато блокът достигне пълна заетост. Според него това ще отнеме година и половина или две.
За сметка на това „САЩ са във фискална преумора. Американската икономика ще се нажежи много преди тази на еврозоната“, отбелязва той.


"Евронюз": С позицията си за патриарх Кирил Радев усложнява преговорите в ЕС за санкциите срещу Русия
Невиждани горещини в Европа: Температурите достигнаха 45 градуса, жертвите вече са 212
От космоса: Черно море и Босфора в млечносин тюркоаз
Богомил Николов за Бюджет 2026: Да го мислят децата ни
Цените на строителството на жилища в България са нараснали с най-висок темп в ЕС за периода 2015-2025 г
AI компаниите стават по-чувствителни към разходите и ги прехвърлят към клиентите
САЩ увеличават инвестициите в AI за по-строг митнически контрол
Финансовият срив в Йоханесбург засилва призивите държавата да поеме управлението
Горещите вълни в Европа вече намаляват доходите и излагат милиони на бедност
Путин вече не означава стабилност – поне за Крим
Бензиново завръщане: Най-интересните бъдещи коли с ДВГ - II част
Този мотоциклет вдига 100 км/ч за 0,4 секунди
Citroën сваля цената Ami срещу отлични оценки
Шефове в BMW искат да направят наследник на M1
VW получи 7,4 милиарда евро, но съкращава 100 000 души
Съмишленикът на Путин и бивш министър на отбраната Сергей Иванов почина на 73
Тексас търси избягал жираф на име Грейси
Доживотна присъда получи атентаторът от коледния базар в Магдебург
Комитова: 10 млн. евро на ден отиват за косене на треви по републиканските пътища